„Надежда, поднесена гореща“, „Една от най-добрите речи в историята“, „Шамар по Тръмп“… Това са само част от заглавията, които заляха интернет пространството след впечатляващата реч на бившата първа дама на САЩ Мишел Обама, произнесена по време на Конгреса на Демократическата партия, в подкрепа на кандидата за предстоящите президентски избори – Камала Харис.
Оставайки встрани от политиката обаче, днес поглеждаме към Мишел Обама, която смело можем да наречем „учебник по ораторско майсторство“. Както самият ѝ съпруг и бивш държавен глава на САЩ Барак Обама призна: „Аз съм единственият човек, достатъчно глупав, за да произнесе реч след Мишел Обама“. Думите ѝ разчувстваха мнозина, вдъхновиха още повече хора и безспорно за пореден път ни доказаха, че от Обама можем да научим най-ценните уроци за публичното говорене.
Петте основни правила на публичното говорене, които видяхме в речта на Мишел Обама:
1. Ясна цел & добра подготовка. Първа стъпка при съставянето на въздействаща реч е да определим целта ѝ. Да се запитаме какво послание искаме да оставим, с какво искаме да бъде запомнена, как искаме да повлияе на събития или хора около нас. И следващата важна крачка е да се подготвим. За да бъдем добри оратори е изключително важно да познаваме в детайли темата, по която ще говорим, да разполагаме с богат набор от факти и да имаме отчетлива позиция по нея. Всичко това видяхме в речта на Мишел Обама.
2. Връзка с аудиторията. Едно от най-важните умения на добрия оратор е да се свързва с аудиторията на емоционално ниво. Да докосне онази тънка струна в душата, да провокира емоция, настръхване, сълза… Ето как Мишел Обама го постигна:
- Честност и достоверност. Публиката трябва да може да вярва на това, което казваме, а най-добрият начин да спечелим доверието ѝ е чрез споделянето на лични истории или преживявания. Видяхме го и в речта на Обама, която рамкира изказването си със спомен за своята майка, починала по-рано през годината. Тя направи паралел между принципите, ръководили нейното възпитание, и тези, завещани от майката на Харис, която често ѝ казвала: „Не се оплаквай какво е. Направи нещо!“ Именно това се превръща в тънка нишка на речта ѝ.
- Емоция и сантимент. През цялото време Харис говори за наследството, оставено от предците ни и за възраждащата се надежда за щастливо бъдеще. Така успява да предизвика в слушателите си силна емоция и сантимент.
- Силни и въздействащи думи и фрази. Понякога няколко правилни думи могат да бъдат „изстреляни“ точно в целта и да постигнат повече от дълго говорене. Сред думите, които Харис бе подбрала, бяха именно такива ключови, силни, емоционално заредени думи. В речта си тя говори за ценности, за справедливост и честност, за достойнство, респект, емпатия, човечност, за скромност, благоприличие и за ценностите на демокрацията.
3. Език на тялото. Невербалната комуникация е цяла наука, но всеки добър оратор трябва да е запознат с основните принципи на езика на тялото и да използва тези, които биха му помогнали. Важно правило е да не прекаляваме с жестовете и мимиките, за да не изглеждат изкуствени и престорени. А този златен баланс е още едно спазено правило, което видяхме в речта на Обама: Тя не четеше, а гледаше директно в камерата и в публиката, постигайки така важния зрителен контакт. Често я виждахме да поставя ръка на сърцето си, когато говори по емоционални теми. А през по-голямата част от времето дланите ѝ бяха отворени към публиката – ясен знак, че човекът, който говори, е откровен.
Още за езика на тялото можете да прочетете тук:
4. Управление на тона на гласа. „Не е важно какво казваш, а как го казваш!“ Тази мъдра мисъл е абсолютно вярна. Начинът, по който говорим с хората, е точно толкова значим, колкото и думите, които употребяваме. Видяхме и Мишел Обама, която контролира гласа си със завидно майсторство. Тя никога не повишава тон и не вика, дори и когато темата е вълнуваща. Позволява си тонът ѝ да бъде емоционален и често прави дълбоки паузи, в които думите ѝ да бъдат осмислени и аплодирани.
5. Силен финал & призив към действие. За да бъде една реч наистина въздействаща, това, на което трябва да обърнем особено внимание, са началото и края. И ако темата го изисква, внимателно да изградим призив за действие, който да „зарази“ с ентусиазъм всички присъстващи. „Нещо удивително магическо витае във въздуха, нали?“, започна речта си Мишел Обама, за да изгради постепенно усещането, че надеждата се завръща. Последва призив за действие, а публиката неусетно дори го скандира: „Направи нещо!“ (Do something!). На финала всички останаха обнадеждени и мотивирани да предприемат положителни действия. А не е ли точно това целта?
Цялата реч на Мишел Обама на Националния конгрес нас Републиканците вижте тук:
